БЪЛГАРСКИТЕ НАРОДНИ ТАНЦИ

 

  Българските народни танци като дял от народното творчество са неразделно свързани с музиката, народните песни,  приложните изкуства, обичаите и др. Богатството на танцовия ни фолклор се изразява в многообразието на: видовете   и формите на народните танци, движенията, характера и стила на изпълнение, музикалните инструменти за съпровод, мелодиите и метроритмичния им строеж, народните облекла, свързаните с танците народни обичаи. Българското народно танцово изкуство, като част от българската народна култура, носи в основата си твърде старинни черти и затова търсим произхода им в далечното минало. В запазен ръкопис от Х век се споменава, че българите са обичали игрите и зрелищата, те са пеели и танцували със съпровод на гусли. Дори това е предзвикало порицанието на духовници, които са наричали игрите им "бесовски". Въпреки  всички забрани и насаждани предразсъдъци у народа, танцът е продължил да съществува и да се развива през вековете. В дневниците и пътеписите на много чужденци, минали по нашите земи през ХVІ-ХІХ век се намират обяснения за състоянието на българския танцов фолклор по онова време, от който те са впечатлени много силно. Друг източник на информация за танцовото ни изкуство е старата българска църковна и светска иконография-  църквата в с. Арбанаси, Лясковски и Рилски манастир, и др. По-късно в творбите на художници, писатели и изследователи на българския фолклор намираме ценни сведения и доказателства, че народният танц е заемал важно място в обществения и семеен живот на българите. Много точно е отразил настроенията и преживяванията както на изпълнителите, така и на зрителите Иван Мърквичка в своята много популярна картина от края на ХІХ век Ръченица.
  За развитието на народното ни танцово изкуство в по-ново време сведенията са по-пълни и точни. За това са дали своя изключително голям принос редица български изследователи, фолклористи, етнографи, музиколози, хореографи. Трябва да се отбележат сборниците и трудовете на Димитър Маринов, академик Михаил Арнаудов, Христо Вакарелски, проф. Стоян Джуджев, Райна Кацарова, Борис Цонев, Анна Илиева и много други. Голяма е заслугата и на хореографите проф. Кирил Дженев и Кирил Харалампиев, които през 1965г. издават Теория за строежа на движенията в българската народна хореография. Богати сведения за българските народни танци се съдържат и в текстовете на народните песни, както и в наименованията на самите хора` Ситната, Тежкото, Куклената, Калайджийско хоро, Мечешко хоро, Шопско за пояс, Тропанка, Сей сей боб, Грънчарско хоро, Заешката игра и т.н. Народният танц е достъпен за всеки млади и стари влагат изкуство в играта си, стараят се тя    да е по-хубава от тази на другите. В празник на хорото българинът отивал винаги чист и пременен. Там музикантите, певците и играчите демонстрирали своите творчески и изпълнителски дарби. Там българката е показвала носиите, които сама е ушила, бродирала, тъкала. Освен на хорището и на мегдана народните танци са се играели на седенки и беленки, по жътва и сенокос, по гроздобер, на всеки обществен и домашен празник.
  Известно е, че първоначално българският народен танц е бил свързан с песента и нейния текст. По-късно  придобива самостоятелно значение като  запазва неделима връзката си с музиката.  
З
авещан ни от миналото като форма на общо развлечение и забава, народният танц е обичан и сега. Доказателство за това е живият днес интерес към съборите на народното творчество, съхранили танцовите ни традиции, както и хилядите танцьори в професионални и любителски състави, пренесли го на сцената. Друг важен аргумент е огромният брой участници в танцови училища и клубове в цялата страна. Не малък принос в запазването на българската традиция има танцово училище "КУКЕРИ" - Русе, които бяха едни от първите в страната, посветили за осем години от своето съществуване над 3000 човека в самобитното българско изкуство.


Цецко Колев

назад